Интервю на Капитал Daily с принц Константин Орански, началник на кабинета на еврокомисар Нели Крус

От digitalchampion  | Юни 16, 2014

Това интервю с принц Константин Орански беше проведено за Капитал Daily на 10 юни 2014 г. при участието му в откриването на Дигитална национална коалиция. Константин Орански е началник на кабинета на вицепрезидента на Европейската комисия, Нели Крус, която се занимава с Дигиталната програма за Европа. По-доло прилагаме пълната статия на Капитал, която също може да бъде прочетена също на сайта на вестника.

—————————————————————–

Каква е целта на вашата визита в България?

Целта ми е основаването на Дигиталната национална коалиция (ДНК) в България, която е пряко свързана с дейността ни в Брюксел – Голямата коалиция. Нашата цел е да съберем на едно място бизнеса, правителствата, образователните институции, с които да можем да осигурим повече кадри за ICT индустрията и да намерим по този начин работа на повече млади хора. Има свободни места в тази сфера, които искаме да запълним. Да преквалифицираме специалистите с остарели компетенции. Също така трябва да помислим и за по-възрастните хора и те да получат компютърна грамотност и IT умения. Поради тази причина е необходимо да участват не само правителствата и образователните институции, но и бизнесът.

Как се развива тази инициатива до момента и какво постигнахте за една година, откакто тя стартира?

За това време имаме 47 предложения от компании, а различни неправителствени организации пожелаха сътрудничество по някакъв начин. Всяко от тях обхваща различни бизнеси и сфери, така че те да работят заедно. Затова всяко ново предложение създава възможност за развитие. Такива може да са идеи за стажове, обучение за работа, както и всяко действие, което ще повиши усещането за новите технологии. Но тези предложения не трябва да бъдат вече съществуващи инициативи, които да ни предоставят и да ги преименуваме като такива, подкрепени от ЕС. Те трябва да са нови и да доведат до увеличаване на броя на хората, които да имат достъп до тези програми.
Дигиталното пространство е тема, която плаши повечето политици. Затова тя не е популярна в политическите среди, а ако е, се набляга на негативната й страна – разкритията на Едуард Сноудън, следенето в интернет и сигурността. Важно е да се каже, че политиците в Европа разбират, че дигиталната сфера е ключов елемент и фактор, който ще движи конкурентоспособността на континента. Това не обхваща само технологиите, а и бъдещото развитие на икономиката, обществото и т.н.

Къде се позиционира България в изследването Digital Scoreboard на Европейската комисия?

Изследването обхваща различни компоненти и сфери. Затова една страна е силна в едни показатели, а в други по-слаба. България е традиционно силна при скоростта на широколентовия интернет в големите населени места. Страната има добри резултати и при участието на жени в ICT сектора, както и при завършилите такова образование. Друга силна област е развитието на приложения за електронно здравеопазване. България обаче изостава с изграждането на електронно правителство, значителен е проблемът с високия брой хора, които не използват интернет. Страната е под средните нива на населението с базова компютърна грамотност. Специалистите са много добри, но основната част от средния българин не разполага с достатъчно IT умения и това е проблем. Липсата на широколентов интернет в селските райони също е ахилесова пета на България.

България започна проект за изграждането на високоскоростен достъп до интернет в селските региони. Какво мислите за него?

Оценката, която мога да направя, се базира на количеството финансиране, което България е поискала. Има структурни фондове, които да подкрепят подобни проекти, и се надяваме повече пари да бъдат разпределени в тези области. Според нашите оценки са необходими около 150 – 160 млн. евро публично финансиране, към което да се добави още толкова или отгоре, за да могат да се покрият изискванията за шириоколентов интернет, заложени в плана за цифрова политика (Digital Agenda) до 2020 г. Това прави общо около 350 млн. евро за целия ЕС. В момента парите, поискани от България за развитие на интернет инфраструктурата, са сравнително малко – около 20 млн. евро за новия програмен период. Затова от ЕК се надяваме, че тази сума ще нарасне във времето.

Как ще изглежда обновеният състав на Digital Agenda при застъпване на новите Европейски парламент и Европейска комисия?

Не знам как тя ще изглежда и кой точно ще ни наследи. Мисля, че ще се запази сегашният формат – да имаме по един цифров посланик за всяка държава членка. Как ще изглежда следващата комисия зависи много от това кой ще бъде неин председател. Много вероятно е да има комисар по цифровите въпроси, но все повече дигиталните технологии стават неразделна част от всички сектори на икономиката. Възможно е някои приложени ICT сегменти да минат под крилото на други комисари, но не знам точно как ще бъде.

Кои ще са основните предизвикателства пред следващия състав на Digital Agenda?

Това например ще е информационната сигурност, голяма част от всичко, което се върти около данните – Big Data, управление, сигурност и особено нейното анализиране – ще имат голямо значение за изграждането на единния дигитален пазар. Освен това ще трябва да се разгледа ситуацията с ICT инфраструктурата, не само как тя да се изгради, но и как да се организира, за да може да се използва по-ефективно от европейците. Компаниите от Стария континент ще трябва да могат да отворят офис в една страна и да могат да обслужват целия регион, като ползват една услуга, и не трябва да бъдат изправени пред различни ограничения от всяка институция. Много е важно тук да се разгледат и хармонизират въпросите с авторските права, ДДС и всички видове наредби за защита на потребителите. Друго предизвикателство е свързано със създаването на ДНК и обхваща заетостта и подготовката на кадри в IT сектора, както и предприемачеството. Това са нещата, които са и ще са на дневен ред през следващия мандат, мандат и половина на ЕК. От гледна точка на научната и развойната дейност Европа все още разполага със сектори, в които сме лидери в света, като роботика, фотоника и различни облачни услуги. Ние ще положим усилия да развиваме тези услуги, да запазим лидерските позиции, умения и познания, както и да ги доразвием. Целта е Европа да се превърне в континента с най-сигурна ICT среда в света.

Кога ще влязат в сила новия пакет от мерки за реформи на телекомуникационния сектор?

Всичко зависи от това кога ЕП и Европейския съвет ги приемат. Очакваме това да се случи през 2014 г., но отделните компоненти от пакета имат различен график за влизане в сила. Някои от тях ще влязат в сила през 2016 г. Ако парламентът не реши друго, премахването на роуминга трябва да стане през 2015 г.

Какви са настоящите предложения за реформи и ще има ли промяна по тях?

Настоящите мерки имат за цел да изградят единен телекомуникационен пазар. Това не е последното и универсално решение, но е важна стъпка напред. Не знаем какво точно ще остане в крайния пакет или какво ще отпадне. Винаги сме наблягали, че това е пакет и трябва да се разглежда като такъв, но в момента текат процедурите по съгласуване между отделните държави членки в рамките на съвета. ЕП вече ги одобри с няколко поправки и трябва да изчакаме крайното решение на съвета и ЕП за окончателния им вариант. Това трябва да се случи до края на годината.

Как може да се подобри конкурентоспособността на европейските телекоми?

Единият начин е, като се насърчи конкуренцията. Очевидно прилагаме европейски подход, с който да се появяват местни играчи, защото този бизнес зависи от мащабите. Ако нямаш размах – не си конкурентоспособен. Това може да се постигне като се намали фрагментацията на пазара на Стария континент. Така ще можем да засилим позицията на сегашните играчи. Разполагаме с големи и малки компании в сектора, като гигантите ще се консолидират с по-малките. Но също така ще имаме и нишови фирми, които ще предлагат стриктно определен тип услуги. Това, което ще видим след пет години, са телекоми, които са вертикално структурирани и каквито познаваме днес. Новите фирми обаче ще са много по-диверсифицирани откъм услуги. В момента вертикално структурираните телекоми нямат изглед да останат стабилни в дългосрочна перспектива. За да стане това, трябва да се случи нещо – да преминем в цифровата епоха, както някои вече го правят. Телекомите трябва да предоставят по-бърз достъп до мобилен интернет, нужни са инвестиции в инфраструктура, за да могат да станат доставчици на следващо поколение от услуги, като например интернет на нещата. За да обобщим – има много промени на пазара, появяват се много нови възможности и това, на което се надяваме, е все повече европейски компании да могат да се възползват от тях.

Как ще гледа ЕК на консолидацията на телеком сектора?

Смятаме, че консолидацията не е лош процес, но искаме да сме сигурни, че тя няма да стане за сметка на конкуренцията в Европа. Когато имаме силни компании и индустрии, много често те потискат появата на нови, малки и гъвкави играчи, затова трябва да съществува баланс. Ние трябва просто да намерим правилния баланс.

Каква е позицията на ЕК относно споделянето на мрежи и ще изисква ли от местните регулатори да насърчат подобни инициативи, ако компаниите не се разберат помежду си?

Ролята на регулаторните мерки е да позволи най-ефективното използване както на телеком инфраструктурата, така и на радиоспектъра. Предложенията за реформи имат за цел да хармонизират изготвянето на споразумения за споделяне на мрежите. Но от физическа гледна точка ние приехме решение, което вече навлиза в сила и ще позволи споделяне на мрежите. Така например различните компании за комунални услуги да дават достъп до инфраструктурата си, за да улеснят и да се понижат разходите по изграждането на широколентова интернет мрежа. Защото 80% от разходите отиват за самото полагане на мрежата. С по-добро планиране и споделяне на ресурсите те могат да се понижат с 30%.

Кои са предимствата на Европа в технологиите и как можем да повишим конкурентоспособността на региона?

Като цяло разполагаме с много добри научни и развойни институции, добри технологии. Но ако едно време бяхме лидери в мобилните и телекомуникационните технологии като телефони, оборудване и други, вече не сме. Доставчиците на телеком оборудване все още се справят добре, но се появява все по-силна конкуренция, особено от Азия. Европа трябва да увеличи възможностите си да предоставя нови технологии на пазара, както и да отглежда и развива стартиращи компании, които да се превърнат в световни играчи. Освен това наблюдаваме изместване на водещите играчи в интернет пространството от Запад към Азия. Това е проблем, защото именно това е пластът в който информацията се обменя. Друг момент е, че почти цялата информация, която идва от Европа, излиза от континента и има доста въпроси относно къде се облагат печалбите от нея. В същото време развитието на тези услуги има огромен растеж, от който ние не се възползваме достатъчно.

0 Коментара

Вашият email адрес няма да бъде публикуван

Current day month ye@r *