Важните, но неизказани неща за грамотността на децата ни и що е то ПИЗА

От digitalchampion  | Декември 09, 2013

Тук не става дума за едно от седемте чудеса на света – наклонената кула в Пиза. Със сигурност, обаче, нейното изправяне е многократно по-лесно упражнение, от изправянето на дефектите в българското образование. Защото последното далеч не е въпрос на пари.

ПИЗА – е програма на ОИСР за оценка на функционалната грамотност на 15-16 годишните в 65 държави в света. При това става дума за държави, които формират 80% от световната икономика. ОИСР е любима моя организация, в която България не членува. Тя е наследник на плана Маршал и е клуб на богатите страни. Най-ценното, обаче, е че тя е източник на най-добрите световни практики в сфери като образование. По времето на правителството на Симеон Сакскобурготски бяха правени много целенасочени усилия за присъединяването ни към организацията, днес вече никой не говори за това. Не е странно, че България стои в дъното на класацията на организацията, в която не желае или не може да членува.

А иначе – от 2000 година до днес ние отказваме да се развиваме и хладнокръвно приемаме, че около 40% от нашите 15-годишни деца са функционално неграмотни. Т.е. те не могат да направят елементарен анализ на кратък текст или задача. Формално те четат, но не разбират съдържанието на това, което четат и смятат. И тук идва големия проблем на българското образование, ние се учим да знаем, но не знаем какво да правим с това знание впоследствие. Това обрича младите на непълноценно съществуване. Напр. ПИЗА доказва, че младежите с добри резултати по математика печелят повече, по-често се включват в доброволчески инициативи, по-често са субект, отколкото обект на политически процеси, с една дума – активни и реализирани граждани.

Разликата в образователните системи в света е шокираща – тя се измерва в образователни години и стига до седем години разлика между напреднали и изоставащи системи, т.е. знанията между един седмокласник в Шанхай и един в България е малко над 4 образователни години. Това не е всичко, разликата вътре в България е стъписваща – един седмокласник в някое отдалечено селско училище изостава с три години в знанията си от своя връстник в Софийската математическа гимназия. Шокиращо, нали?

ПИЗА цели да събуди разговор къде сме ние и къде са останалите. Тя дава отговор и защо едни държави ще се развиват скокообразно, а други са обречени на забавено икономическо разитие. Някои изводи от анализа на ПИЗА:

Парите са решение, но само ако имаш визия. Напр. Индонезия отделя най-висок процент от БВП за образование, но пък е на дъното на класацията. Или ..заплатите на учителите във водещи страни като Финландия и Естония са съотносими със заплатите в България, но резултатите там са съвършено различни.

Нужна е целенасочена инвестиция в квалификацията на българския учител. Стига вече дебат колко стихотворения на Ботев или Смирненски знаят нашите деца. Далеч по-важно е кое знание ще ги направи конкурентноспособни и мислещи същества. За тази цел българският учител трябва да има мотивация да се развива и да подобрява начина си на преподаване.

Опростяване на учебното съдържание и адаптирането му към 21 век. Преминаването към онлайн учебници крие големи възможности за разчупване на съдържанието, разбира се под зоркия поглед на МОН. Какво ни пречи да се обърнем към водеши световни компании, като National Geographic, Discovery Channel и пр., които сигурно имат ноу хау как да направят учебния процес интерактивен и интересен за учениците. Впрочем, това го прави вече Турция, която стартира глобална реформа в образователната си система.

Ясен план за стопяване разликата между отделните училища в България. Не е нормално бъдещето на децата ни в такава степен да е функция от това къде живеят, от какво семейство са и пр. Тук държавата може спокойно да се опре на организации като Заедно в час, които намират начин да създадат позитивна мотивация за учители и ученици.

Задължително ранно предучилищно образование – пак ПИЗА сочи, че децата, които са посещавали повече от една година предучилищни занимания изпреварват с 54 точки връстниците си по знания (това се равнява на повече от една образователна година).

Какво би направила всяка друга държава, ако в продължение на 12 години нещата в образованието боксуват? Едва ли има българин, който да не изпитва неприязън като чуе думата екшън план, работна група, стратегия и пр. Но в случая – това е по-добре от нищо. Имаме нужда спешно да извадим дебата за образование от дребните междупартийни войни и да се обединим около една страничка важни неща, които трябва да се случат в образованието, за да може следващото измерване да ни вдигне по-нагоре в класацията. Тази страничка може да започва напр. с присъединяването ни към ОИСР с ключов приоритет образование…

7 Коментара

  • Стоян Димитров

    Статията е интересна и има както своите силни, така и своите слаби страни.
    Нека да започнем с това, че Седемте чудеса на света са именно чудеса, защото са били невероятни архитектурни постижения за своето време, както и за сравнително първобитните технологични методи, които са били на разположение през периода на построяването им (Античността). Разликата от хилядолетие и половина между времето на създаване на последното от Чудесата на света (Александрийския фар/ 280 пр. н. е.) и началото на строежа на Наклонената кула в Пиза (1173 сл. н.е.)може за някои да не е от най-важните приоритети при писане на статия, но поне некадърността на строителите, която спомага за атрактивното положение на кулата, би трябвало да покаже, че това не е точно чудо на чудесата.
    С точката за необходимостта от яснота по въпроса кое е ефективно в настоящата ни образователна система както и в бъдещото ? реформиране, въпроса за компетентността на преподавателския състав, както и актуализацията на учебните методи и средства съм напълно съгласен. Може би най-важна е темата за изравняване на нивото между различните училища. Системата трябва да бъде така устроена, че в максимална степен да ограничи влиянието на извънучилищната среда,за да имат учениците равни възможности и шансове за развитие. Относно последната точка бих възразил като дам за пример Финландия – липсата на предучилищно образование не е пречка за държавата да се нареди на първите места в ранглистата на ПИЗА.
    По темата за образованието във Финландия бих препоръчал някоя от презентациите на Dr. Pasi Sahlberg в YouTube.

  • Поздравления за статията! Съгласна съм с всичко, написано тук. Много точно е определена ситуацията в България – много ученици са функционално неграмотни. Според мен има няколко причини за това:
    1. Няма механизъм за стимулиране на учителите да се развиват.
    2. По време на изпитите в България се преписва.
    Малък коментар – когато бях в Америка присъствах на онлайн изпит, на който се явиха ученици от 9 клас. Веднага след приключването учителката провери резултатите. За една ученичка като коментар беше написано, че има знания за 3 клас (вместо девети). В сайта беше описан дълъг списък с това какво трябва да научи. Ако не го направи – не иска да го научи – просто ОТПАДА от училище. Друг вариант няма!
    3. Необходимо е тези ученици, които не се справят да отпадат от училище и да продължат в друга форма.

    • MMartymp

      Напълно съм съгласен с този коментар. В България изпитите са пародия(масово преписване)! Причините са много, но най-вече това беше наложено от компетентния министър Вълчев. Матурата и външното оценяване са негово изобретение. Форматът на изпитите остана непроменен…!? А ГЕРБ вместо да промени нещо, 3 години мъдри закон, в който няма нищо ново!!!

  • raz

    Не е проблемът в това какво се учи, а в това че не се учи. Слаби учители и слаба мотивация(и от двете страни). Колкото до опростяването на учебното съдържание това е като решението на амриканците за проблема с наднорменото тегло – границата, над която човек се счита за дебел, се вдига и изведнъж няма вече затлъстяване. Колко поколения са учили по “сложното съдържание” и са се справяли някак и по-добри резултати са имали.

  • Димитър Димитров

    В образованието трябва да се инвестират огромни средства!
    Расте поколение,
    което не само че е неграмотно,
    но и няма интерес
    да се образова!
    България масово произвежда келнери,
    крупиета и разносвачи на пици!
    Бедата е в това,
    че на много деца им липсват първите седем години!
    Т.е. възпитанието в семейството!
    Изоставаме много, но за да имаме икономика, която да задържи младите в България, трябват ни подготвени кадри!
    Държавата е безсилна, ако Бизнесът сам не се намеси в подготовката на бъдещите си кадри!
    И това няма да стане за година две, а минимум за 10-20 години!

    • Георги Иванов

      Келнери,крупиета.Мисля че това са занаяти,които изискват немалка квалификация минимум добро владеене на чужд език.Механиците,които сменят гуми във Ф1 са със по две инжинерни
      образования.В статията се говори за функционална неграмотност т.е. Хора,които не могат да мислят.А кои какво работи е въпрос на личен избор,мисля,че е по-добре да бъдеш най-добрият келнер,отколкото най-лошият инженер.

    • Мариана Василева

      Искам да подкрепя Вашето мнение г-н Димитров, за първите седем години от възпитанието на Нашите деца. Свидетел съм на какво ли не в училище, ние родителите сме виновни за възпитанието и възприемането на училището. Имам чувството, че болшинството да не се изразявам в проценти отиват за да си разнообразят сивото ежедневие, не се гледа на училището като на “светило” както беше едно време днес училището се е превърнало в развлекателно заведение. Затова и качеството е толкова ниско и ако не се вземат мерки ще стане още по-зле. Това поколение което е сега не искам да бъда негативно настроена но не чакам добри специалисти било то в областта на Икономиката, Медицината и т.н. Още от детската градина се говори за пари за бедни и богати Ние родителите разделяме тези деца като ги изпращаме в частни детски градини и частни училища където днес Образованието се купува. Държавата трябва да влезе в своята роля и да се спрат тези спекулации за да могат да излизат все повече качествени кадри и да направи така, че те да намерят място тук в собствената си родина а не да гледат навън.

Вашият email адрес няма да бъде публикуван

Current day month ye@r *