Работниците на бъдещето: IT грамотни

От digitalchampion  | Ноември 20, 2013

Kачеството на образованието е безспорно основен фактор за конкурентоспособност на всички икономики в дългосрочен план. Доколкото ефектът от всяка смислена инвестиция в образованието може да бъде почувстван в продължение на десетки години, а негативът е краткосрочен, правителствата не са мотивирани да ги правят, с малки изключения. Сега ситуацията в България изглежда по-неподходяща отвсякога да се зачеват каквито и да е сериозни дебати, при които да се търси консенсус. Обществото ни е тежко разделено, държавата – без посока, а емоциите – поляризирани. Студентите мразят правителството, правителството не ги разбира, а хората са наполовина разделени добро или лошо нещо е окупацията на СУ.

Но ако се откъснем от екрана за миг и се опитаме да слезем на микрониво, ще видим, че там е същото – хората продължават да не живеят добре, но това никога не е пречка всекидневно да отделят от залъка си за доброто образование на децата си. Нещо повече, изобретателните деца, независимо от финансовото състояние на своите родители, нямат пречка да стигат до добро образование. Знаем ли всъщност какво е добро образование, дали добре образованите българи през 80-те години са добре образовани българи днес?

Отговорът е НЕ.

А причината за това е, че днес светът е друг, различен. Това е светът на Google, Wikipedia, Facebook, с една дума- светът на интернет. Знанието вече отдавна не е заключено между четирите стени на класната стая, а учителят – отдавна не е единствения държател на ключа към това знание. Да знаеш наизуст Ботев и да решаваш корен квадратен може да те направи отличник , но не може да ти намери работа в Гугъл, нито пък може да запали пламъчето на предприемчивостта ти. Децата днес се раждат с таблети и смарт телефони, а черната дъска и тебешира съвсем скоро ще са много повече музеен експонат, отколкото образователно средство. Груба грешка е в света на Марк Зукерберк и Стив Джобс ние да продължаваме да водим псевдопатриотични дебати за съдържанието на учебника по литература. Трябва ни изцяло нова, осъвременена концепция за това какви личности искаме да изграждаме и как това да се случва през образованието. Европа вече е изчислила, че към 2015 година ще има 700 000 свободни места в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), а до 2020 година 90% от работните места ще изискват дигитални умения. Това не са умения да ползваш Фейсбук и Скайп, това за базисни умения да можеш да намираш решения на проблеми през интернет, през компютъра. В Европа този дебат се води, тук отсъства напълно. Преди месец комисарите на образованието и на цифровия дневен ред Андрула Василиу и Нели Круз дадоха начало на дебата с документа „Отваряне на образованието”. Тяхната цел е да мотивират учителите да придобиват дигитални умения, класната стая да е дигитално оборудвана и да се отвори пътя пред свободното и безплатно онлайн учебно съдържание. Европа изоставя от останалия свят, но има амбицията да навакса. Днес 63% от 9-годишните в ЕС не разполагат с компютърно оборудване в училищата. България тук е на едно от последните места. Между 50 и 80% от учениците в ЕС не са използвали никога цифрови учебници, не познават софтуер за упражнения, симулации или образователни игри. Повечето учители в началното и средното образование не считат себе си за цифрово грамотни и 70% от тях биха искали да са по-обучени по ИКТ. Всички университети трябва да адаптират в следващите години традиционните методи на преподаване, да комбинират присъствени и онлайн часове, да установят директна връзка с бизнеса, ако искат да са конкурентноспособни.

Ако не започнем да търсим консенсус по всички тези теми днес, нашите деца и техните деца ще се привърнат в 100% загубено поколение.

0 Коментара

Вашият email адрес няма да бъде публикуван

Current day month ye@r *